Подпиши се за провеждането на национален референдум за смяна на държавното устройство с въпрос:
„Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“
Всеки български гражданин, навършил 18 години, с изключение на поставените под
запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, който иска да
подкрепи предложението, вписва в специална бланка:
– ДАННИТЕ СЕ ПОПЪЛВАТ СЪС СИН ХИМИКАЛ!
– Всяка бланка събира между 1 и 10 подписали се човека!
– Бланките и отделните редове от бланките не трябва да бъдат номерирани!
В раздел „Къде във вашия град са пунктовете за събиране на подписи?“ може да прочетете необходимата ви информация – къде най-близо до вас ще събираме подписи.
Българите в чужбина могат се свържат с най-близкия координатор в съответната държава, за да разберат, дали има възможност за съдействие, или сами да свалят бланката от сайта и да я изпратят попълнена към България:
https://pp-itn.bg/kordinatori
Могат да се обадят и на телефона в София, изписан по-надолу!
Ако пунктът не ви е удобен или така прецените, може и сами да изтеглите бланката и да я попълните.
След това ОРИГИНАЛЪТ (а НЕ копие) се изпраща на адрес:
София, Пощ.код 1463, пл. „България“ №1, НДК, Зала 12, Офис „Седем-Осми“, тел. 024949925
Подпиши се! Решават гражданите!
СПИСЪКЪТ ПОСТОЯННО СЕ ДОПЪЛВА С НОВИ ПУНКТОВЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЛАСТИ И ОБЩИНИ !!!
СЛЕДЕТЕ ГО ЗА АКТУАЛНИ АДРЕСИ БЛИЗО ДО ВАС !!!
гр.Ловеч, пл.Вароша 13, офис ИТН
пон.-сряда 11:00-13:00 и 16:00-18:00ч.
гр.Ловеч, Покрит мост – м-н Виктория /до кафе-сладкарницата/
пон.-петък 09:30-18:30ч.
гр.Ловеч, ул.Търговска 27 /офис Брокер Инс/
пон.-петък 09:30-17:00ч.
гр.Троян, ул.В.Левски 133, офис ИТН /срещу снек-бар Dreams/
всеки понеделник 17:00-18:00ч.
гр.Тетевен, ул.Вършец 81
пон.-петък 09:00-19:00ч.
гр.Априлци, пл.Априлско въстание 2 /кафе Еделвайс/
пон.-петък 07:00-20:00ч.
гр.Ябланица, ул.Г.Бенковски 1 /магазин за кафе и напитки/
пон.-неделя 08:00-20:00ч.
гр.Угърчин, ул.Кл.Охридски 6 /хранителен магазин/
пон.-неделя 07:00-20:00ч.
гр. Разград, ул. Грънчарска 2 / срещу Екип 7/. Понеделник-петък: 8:00-18:00 ч.
гр. Кубрат, ул. Добруджа 2, стая 4
гр. Лозница, ж.к. Найден Кючуков, бл.3, вх.Б. Всеки ден: 12:00-17:00 ч.
гр. Кубрат, пл. ”Възраждане” 3, салон за красота “Фукли с букли”. 10:00-18:00 ч.
гр. Русе, пл. Свобода, пред Съдебната палата. Понеделник-неделя: 16:00- 19:00 ч.
гр. Русе, ул. Църковна независимост, №5, офис №6. Понеделник-неделя: 16:00- 19:00 ч.
Референдум е прякото допитване до гражданите по важни за цялото общество въпроси. Той е от най-важните форми и инструменти на пряката демокрация.
В политическата теория и практика има два типа демокрация – представителна и пряка. Представителната е, когато избираме Парламент, в който 240 (или друг брой) депутати представляват народа и следващите 4 години вземат решения от негово име.
Пряката демокрация обаче е, когато народът е питан за всяко важно решение, което е належащо да бъде взето. Именно референдумите са най-силните инструменти на Пряката демокрация.
Всеки гражданин има изгода от референдумите. Вече над 30 години „демокрация“, а и 45 години преди това, никой не пита гражданите за нищо. Решенията се взимат на тъмно и задкулисно в партийни офиси и “сараи”. Политиците се страхуват от мнението на гражданите и затова не искат те да участват пряко във вземането на решения от обществена важност. Референдумът е единственият инструмент на Народа-Суверен, за да бъде чут! Това е начинът твоят глас да има значение и да тежи! Чрез референдумите хората заповядват на политиците! Не се отказвай от тази своя малка власт!
Да! Има много държави, където се провеждат референдуми. Емблематични в това отношение са Швейцария и някои щати на САЩ, където всички важни решения винаги са взети пряко от народа, чрез такова допитване.
– Не! Няма такава опасност! „Има такъв народ“ е администратор на лични данни по смисъла на закона.
А всичките ни сътрудници са инструктирани, обучени, подписали декларации, и притежаващи съответните удостоверения и пълномощни, които им дават законовото право да събират подписи и лични данни от желаещите!
Всички хора постоянно предоставяме личните си данни по интернет и на десетки места, за да сключим различни договори за услуги – като покупко-продажби, нотариуси, банки, мобилни оператори, НАП, НОИ, общини, детски градини, хотели и пр.
На някои места, дори често снимат и цялата ни лична карта, където има още повече лична информация, освен ЕГН-то!
Референдумът е за смяна на модела на управление на България – от Парламентарна република (както е вече над 30г.) в Президентска република.
Не! Няма връзка! Живеем в свободна страна и всеки има право да организира подписка за референдум и да търси съмишленици! Колкото повече референдуми има в България, толкова по-добре за демокрацията.
Не! Подписът ти подкрепя единствено искането да се проведе такъв референдум, заедно със следващи парламентарни или местни избори.
Не! Няма такава опасност! България е европейска страна и мисленето ни е по-различно от това на хората в изброените страни! Целта ни е да станем като Франция, Полша или САЩ – с ясно изразено разделение на властите. Всяка една от последно изброените държави има възпиращи механизми, които правят така, че отделните власти да са реално независими и да се контролират една – друга!
Обратно – в Турция, Русия и Беларус именно тези механизми на контрол не са включени в текстовете на Конституциите им или са силно преиначени! Това обаче в България не може да се случи!
Народното събрание определя дата за свикване на избори относно въпроса от референдума. Ако на изборите са гласували поне толкова избиратели, колкото на предните избори, и ако 50%+1 са гласували “За” свикване на Велико народно събрание – парламентът е длъжен да се разпусне и да се свика Велико народно събрание. То ще обсъжда въпроса от референдума и е длъжно да изпълни волята на гражданите за промяна в Конституцията.
Всички партии ще могат да предложат проекто закони, работещи и тествани добри практики и механизми от конституциите на другите държави, като САЩ, Франция, Полша и т.н.
Да! При Президентската република има и Парламент, и партии. Като Парламентът е много по-ефективен и самостоятелен, за разлика от сегашния, който в разрез с Конституцията, е ЗАВИСИМ от Кабинета (Министерски съвет) и Премиера!
Основните разлики при Президентската република:
– Президентът, който е начело на Изпълнителната власт, е пряко избран от народа (Суверена). Така той има много по-голяма представителност и легитимност, отколкото един Премиер в Парламентарна република, където хората са гласували не за него конкретно, а за цялата партия.
– Президентът предлага правителството и то трябва да получи подкрепа с Вот на Доверие от Парламента.
– Тъй като често Президентът и правителството нямат мнозинство в Парламента, те са много по-стриктно следени и привиквани на парламентарен контрол в Народното събрание.
– Изборите за Президент (т.е. Изпълнителна власт) ще са в различно време от парламентарните избори, което е още една гаранция, за това, че двете власти няма да са порочно свързани и оплетени една с друга, както е сега.
– Реално Президентът ще е като Премиер, но с много по-голямо носене на лична отговорност. Ще е избран пряко от гражданите. Ще има ясна мандатност – до 2 мандата. И ще може да бъде контролиран и отстраняван от Парламента!
При Президентската република има много по-видимо и работещо разделение между трите власти – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна! В България вече над 30 години, Изпълнителната власт (Кабинета) командва в разрез с конституцията Законодателната власт (Парламента) и се налага над нея, което се видя най-ясно при управлението на ГЕРБ. Там Бойко Борисов разпореждаше на депутатите на ГЕРБ кой закон да гласуват и кой да отхвърлят, и дори ги обещаваше на другите партии, за да подкрепят техни законопроекти!
Поради тежкото наследство от комунизма, в България няма силно развито Гражданско общество и Средна класа. А именно Гражданското общество е най-силният възпиращ механизъм срещу корупцията, непрозрачността и задкулисието в Парламентарните републики! Просто все още нямаме тези ценности – няма достатъчно критична маса хора, които под формата на граждански организации да регулираме Парламента и Кабинета отвън. За това ни трябва по-явно разделение на властите! Президентската република е структурирана така, че власт – власт възпира и то – ефективно!
Отговорността я носи основно Президентът, защото в неговите ръце е Изпълнителната власт! И тъй като той е избран мажоритарно, с абсолютно мнозинство (с над 50% от гласовете), Президентът носи и законовото и моралното право и отговорност пред своите избиратели – българските граждани!
За съпоставка – Премиерът не носи такава отговорност, защото той е избран от Парламента и е отговорен само пред него, а не пред Суверена!
Няма такава опасност, защото Парламентът ще трябва много добре да се аргументира за подобен ход. Трябва наистина да има неопровержими доказателства за престъпление и корупция срещу президента.
Ако съберем достатъчно подписи, за да се случи референдума, всяка една партия ще може да предложи проект за нова конституция, и ще могат да бъдат предложени поправки в Правосъдната система, за да се ограничат правомощията на Главния прокурор. Тоест, може да се направи реална съдебна реформа в сърцевината на Конституцията, а не само козметични промени. В момента лозунгите за правосъдна реформа на ДБ са лицемерна предизборна „дъвка“. А реално ДБ не правят нищо в посока да се случат наистина тези промени!
Реално никоя партия, освен ИТН, не иска да се смени Системата. Всички им харесва сегашното положение, при което дaдена партия или коалиция (владееща Изпълнителната власт) обсебва Съдебната и Законодателната власт, и така се получава съглашение за ограбване на народа.
Демокрацията, като форма на управление на държавата, има две разновидности: Представителна демокрация и Пряка демокрация.
Референдумите са едни от най-важните инструменти и форми на пряката демокрация.
Всеки референдум е възможност за директно участие на членовете на едно общество във вземането на решения.
На практика представлява допитване до народа, извършено чрез гласуване по важен държавен или местен въпрос. Населението с право на глас на дадена държава или нейна структурна териториална единица, има възможността да одобри или да отхвърли дадено предложение.
Пряката демокрация се възприема и като гаранция за постоянно участие в упражняването на властта, като коректив на представителната демокрация и ограничаване на изкривяванията й (каквито в България има прекалено много)!
Търсенето на по-успешен и легитимен модел на управление (особено при недоверие в политическата система, ниски нива на гласуване и гражданска активност) прави референдума все по-популярна форма.
С влезлия в сила Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) от 2009 г. се поставя началото на съвременната практика на пряката демокрация в страната.
Законът урежда принципите на пряко участие в управлението, а именно: свободно изразяване на волята на гражданите, общо, равно и пряко участие с тайно гласуване. Регламентиран е равният достъп до информация за поставения въпрос и еднаквите условия за представяне на различните становища.
За жалост, въпреки че Конституцията на Република България и специалният закон дават тази възможност, на практика референдумите все още не са ефективна част от обществено-политическия живот в страната ни.
Швейцария
Гласоподавателите в тази емблематична държава имат право да гласуват на федерално, кантонално и местно ниво. Референдуми на тези три нива се провеждат средно по четири пъти в годината.
Двата основни стълба на пряката демокрация в Швейцария са гражданската инициатива и народният референдум (иницииран от гражданите).
Интересно е и това, че в Швейцария правят принципна разлика между “задължителен референдум” и “факултативен (незадължителен) референдум”, като резултатът обаче, винаги е задължителен.
Инструментите за гражданска инициатива и референдум са на разположение на швейцарските гласоподаватели, не само на национално (федерално) ниво, но също така и на кантонално (регионално), както и на общинско (местно) равнище.
В тази Държава-мечта явно референдумите сработват… И надали има човек, който смята, че швейцарците не живеят добре или пряката демокрация при тях е довела до нежелани резултати!
Разбира се, обществото там има доста натрупан опит и култура в това отношение, но именно това се опитваме да изградим и в България. Нали все отнякъде трябва да се започне!
Въпреки Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) от 2009г., българската политическа система е създала собствена „екосистема“, която не позволява на Суверена (народа) да се възползва на практика от заложените в конституцията възможности, каквато е референдумът.
Хватките, които са използвали политиците са много, като – висок праг на събрани подписи от граждани, кратки срокове за организация, както и ред други изисквания, имащи за цел да объркат и откажат евентуалните ентусиасти и Инициативни комитети, да инициират успешен референдум!
Защо това е така – всеки може сам да си отговори!
На база безпътицата и корупцията на най-високо държавно ниво, която наблюдаваме последните над 30 години, е видимо, че никой от самоподдържащата и самовъзпроизвеждаща се върхушка няма изгода от засилване на прякото участие на гражданите във властта. Просто защото това би нарушило много от създадените корупционни и властови зависимости и връзки.
Най-важното за вземането на информирано решение от страна на гражданите по въпросите, по които ще се провежда референдум, е свободата на словото. Медиите трябва да информират обществото какви са рисковете и плюсовете от избора, който ще бъде взет.
Преди наближаващ референдум е необходимо множество авторитети и експерти в съответната област и подкрепящи срещуположните тези, да получат трибуна за аргументиране на своята позиция. Необходимо е всички гледни точки да бъдат безпристрастно и обективно отразени, за да могат гражданите да вземат възможно най-информираното решение.
През 2015 година, „Шоуто на Слави“ и екипът му започват организацията и събирането на подписи, и на следващата година Националният референдум в България е факт.
Той се провежда на 6 ноември 2016 г. заедно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България.
Първоначално систематизираните и предложени от инициативния комитет (с председател Слави Трифонов) въпроси са шест:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР, да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? …
След редица законови хватки обаче, и след сезиране на Конституционния съд (от президента Плевнелиев), въпросите са съкратени на три:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? …
Със съкращението на въпросите, референдумът на практика е осакатен, защото шестте законови промени са така формулирани, че ако бъдат приложени заедно – синергията им да има по-цялостен и видим положителен ефект върху държавните механизми!
Въпреки саботажа на институциите, резултатите от Референдума са впечатляващи. От близо 3 500 000 гласували, около 2 500 000 са отговорили с ДА и на трите зададени въпроса.
Само около 12 000 гласа не достигат, за да се мине прага, след който резултатите имат задължителен ефект и не трябва да минават през обсъждане в НС!
Макар да има многобройни открити нарушения в изборните секции, и реално обосновани съмнения за умишлено невалидизирани бюлетини, ЦИК не признават обжалванията на Инициативния комитет. Така резултатите от референдума минават на гласуване в парламента, където политическата система с множество нови процедурни хватки – успява да замете ясно изразената воля на Суверена!
Именно тези нагли действия на политическата хунта и потъпкването на волята на гражданите, амбицират Слави Трифонов и екипа му – да създадат партия, чийто основен приоритет да е прокарването на заявените от хората желания от Референдума, като закони в НС, както и цялостната промяна на политическата система в страната!
Първоначално името на партията е „Няма такава държава“, но след като съдът (под измислени претексти) отказва да я регистрира, тя е преименувана на „Има такъв народ“.
За българската политическа реалност една от най-добрите форми на управление би била Президентска република, независимо в коя от двете ѝ форми – с по-засилени права на президента или с по-ограничени (т.нар. Полупрезидентска).
Това е така поради ред причини, някои от които са опорочената парламентарна система и липсата на активно гражданско общество, което е един от най-важните регулиращи лостове при сегашната форма на управление. Просто в България възспиращите механизми при парламентарния тип не работят, поради народо-психологията ни и куп натрупани обременености.
В момента, въпреки фасадното привидно разделение на властите, реално такова липсва.
Кои са причините за това?
Съществена разлика с президентските републики, е че сега законодателната и изпълнителната власт у нас се избират по едно и също време. Като от законодателната (новосформирания парламент) бива избрана изпълнителната (министрите). Така на практика – пъпната връв не е прекъсната и впоследствие – МС обсебва НС! Спечелилата парламентарните избори партия и нейният лидер много скоро налагат волята си и на Министерски съвет, и парламента.
Така МС негласно командва НС, а решенията обикновено идват или от партийните централи, или от други задкулисни места, като Сараите и Банкя в последните години!
Много е важно да се разбере от всеки, че Президентската форма на република не премахва партиите, каквито тези се опитват да прокарват в общественото пространство някои демагози. Напротив, партиите ще продължат да съществуват, но ще трябва да съсредоточат политиките си и дебата в парламента, където да законотворстват! Освен това по този начин парламентът ще може да осъществява реален контрол върху правителството, предложено от президента, нещо, което в чистата парламентарна република е невъзможно.
Реално независимостта на парламента при Президентската форма, ще е доста по-голямата от сега, особено, ако депутатите са избрани мажоритарно в два тура, а не са влезли там случайно, както е сега!
При президентската/полупрезидентската форма на управление, Президентът като глава на Изпълнителната власт (и избран пряко от народа), ще носи много по-голямата лична отговорност. Защото в момента тази отговорност, при министър председателя, никаква я няма!
Няма я поради няколко причини. Вместо премиерът да следва законите изработени в независимото НС, се оказваме в следния парадокс. Премиерът принуждава НС да прави законови поправки, за да обслужва нечии интереси или за да се измъкне от сложни законови казуси и да не понесе отговорност! Примерите са много!
А и видяхме как 12 години България на практика НЕ БЕ парламентарна, а БЕ „премиерска“ република!
Време е в Българската политика и обществения договор, да има лично носене на отговорност и ясно разграничение на властите!
Възможният изход е референдум за свикване на Велико народно събрание, с цел – смяна на модела на управление с президентска или полупрезидентска република. И затова е важно да се попита народа!
Във Великото народно събрание вече ще трябва да бъде сътворена фината настройка на текстовете, които ще балансират властите, и които ще съдържа Новата българска конституция!
Един от начините Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум е, когато това е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл.9, ал. 2, 3 и 4.
В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват кратко, точно и ясно на български език.
Когато Национален референдум се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, Инициативният комитет организира и координира подписката, като:
Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница въпроса за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
Личните данни НЕ СЕ използват за други цели, освен за референдума. Това се отбелязва на отделен ред в бланката!
В графа „забележки“ се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
Когато предложението е направено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и отговаря на закона, Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум.
В едномесечен срок от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум, Президентът на Републиката определя датата на референдума.
! Добра практика е референдумът да бъде съчетан с парламентарни, президентски или местни избори, за да не се харчи допълнителен ресурс.
Министерският съвет издава информационен лист, който съдържа:
Информационно-разяснителна кампания
В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети.
При едновременно произвеждане на национален референдум и избори, партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум.
Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума.
Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса (или въпросите) на референдума.
Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.